Въпреки че не е заместител на ежедневното четкане на зъбите, употребата на вода за уста e полезна добавка за поддържане на добра орална хигиена. Подобно на конците за зъби, водата за уста има предимството, че може да се достигнат областти, недостъпни за обикновената четка за зъби.
Дали е необходимо изплакване на устата преди употребата на вода за уста е въпрос на личен ибзор, но някои производители препоръчват специфична последователност на употреба на техните продукти. Тъй като някои от тях съдържат алуминиев или калциев хидроксид, може да се наблюдава взаимодействие с флуоридните йони, което да намали ефективността на водата за уста. В такъв случай е необходимо обилно изплакване на устната кухина с обикновена вода след употребата на паста за зъби. Водата за уста не се препоръчва при деца под 6-годишна възраст поради риск от поглъщане на големи количества и интоксикация.
Видове вода за уста
Най-общо водите за уста биват козметични и терапевтични. Козметичните води се използват за временно премахване на лошия дъх и поради добрия им послевкус, но са лишени от биологично активни средства, т.е не премахват бактериите, отговорни за лошия дъх. Терапевтичните продукти съдържат активни съставки, които облекчават лошия дъх, сътояния като гингивит, отлагане на дентална плака и образуване на кариес. Някои от тези съставки са: хлорхексидин, флуорид, периоксид, есенциални масла, цетилпиридинов хлорид и др.
Цетилпиридиновият оксид е свързан с редукция на лошия дъх, хлорхексидин и есенциалните масла спомагат за контрола на плаката и гингивита. Флуоридът предпазва от образуване на кариес. Пероксидът се използва в избелващите продукти.
Състояния, при които се препоръчва употребата на вода за уста:
- Алвеоларен остеит – често постоперативно състояние след изваждане на зъби, особено на кътници. Наблюдава се разместване на фибриновата запушалка, която се формира след процедурата. Алвеоларният остеит е свързан със силна болка около мястото 2-3 дни след прецедурата. Проучвания сочат, че хлорхексидин преди операцията намалява рикса от това състояние. Като странични ефекти (леки) се посочват оцветяване на зъбите, протези и езика, променен вкус.
- Лош дъх – дължат се на летливи серни съединения, които са с различен произход – разграждане на хранителни останки, зъбна плака, свръхколонизация с редица бактерии. Водите, които съдържат антимикробни вещества, са ефективни за дългосрочен контрол на лошия дъх. Такива са хлорхексидинът, цетилпиридинов хлорид, хлорен диоксид, есенциални масла (ментол тимол и т.н).
- Зъбна плака и гингивит – водите, които съдържат антимикробни съставки като цетилпиридинов хлорид, хлорхексидин и др, са свързани с редукция на плаката и гингивита в комбинация с редовно четкане на зъбите.
- Зъбен кариес – флуоридните йони, които спомагат за реминерализацията, са свързани с редукция зъбния кариес. Тези ползи са независими от употребата на флуорирана вода или паста за зъби.
- За локално облекчение на болката – тези води съдържат анестетици като лидокаин, бензокаин и др или бариерни вещества като хиауронат, поливинил пиролидин и т.н, което спомага за облекчаване на болката при някои орални състояние като например афти.
- Избелване – водите за избелване съдържат карбамиден или водорен пероксид. Проучване сочи, че 12-седмичната употреба на вода за уста с концентрация на водорен пероксид 1.5-2% е свързана със сходни резултати спрямо употребата на 2 седмици гел, съдържащ 10% карбамиден пероксид
- Сухота в устата – дължи се на намалена секреция на слюнка от лигавицата. Тъй като това води до повишаване на риска от кариес, се препоръчва на води, съдържащи флуор, но без алкохол, тъй като последният допълнително изсушава лигавицата. Водите, съдържащи ензими и деривати на целулозата, имитирайки състава на естествната слюнка, могат да подобрят чувството за сухота.